Завладяването на Странджа и крайбрежието от турците е отразено в една от най-интересните легенди за планината.
Когато султан Мурад (турски султан от 1359 година, който слага началото на османското завладяване на Балканския полуостров) превземал странджанските крепости, обсадил селището-крепост Урдовиза (дн. Китен). Там живеела болярска дъщеря на име Стана Урдовиза. Тя била толкова красива, че султанът, запленен от нейната хубост, й предложил да се омъжи за него. Девойката поставила условие да й бъде изпълнено следното желание: колкото земя в родния й край можел да обиколи ездач на кон от изгрев до залез слънце, тази земя да бъде освободена от всички султански данъци.
В ранна утрин Стана Урдовиза поела с “хвърковат” кон на югозапад и през целия ден прехвърляла гористи странджански баири и долове. Жребецът се обливал в бяла пяна, ала Стана бързала…
Към привечер била заобиколила селата Урдовиза, Ургари (дн. Българи), Мързево (дн. Кондолово), Граматиково, Заберново, Стоилово, Бяла вода и още няколко други в югозападна посока – общо 17 села. Препуснала с последни сили по гористото странджанско било към черноморския бряг. Когато стигнали до залива, конят и красивата урдовизка болярка от преумора намерили смъртта си.
Оттогава заливът носи името Атлиман (Конски залив), а областта, която Стана успяла до обиколи, нарекли Хасекия –  земя освободена от данъци.