Легенда за Урдовиза и Атлиман

Когато султан Мурад превземал странджанските селища, обсадил и черноморската крепост Урдовиза. Тъй като за него тази крепост била непревземаема, султанът решил да се омъжи за владетелката й - красивата болярка Стана Урдовиза.

Владетелката се съгласила, но при условие, че султанът й подари като лично владение и освободи от данъци толкова села, колкото обиколи един бърз кон от изгрев до залез слънце, тръгвайки от Урдовиза и сключвайки кръга пак там. Султанът се съгласил.

Болярката решила да го надхитри и по нейна заповед, странджалии оставили на няколко места добри коне. Сменяйки конете, девойката препускала цял ден и обиколилa почти цялата Странджа. От полуострова поела на югозапад по посока на възвишението Гошелек, спуснала се към Велека по отсрещния бряг на реката. След това завила на запад срещу течението й и отсрещните висини.

Така през целия ден прехвърляла гористите странджански баири, долове и падини. Конят непрекъснато се обливал в бяла пяна. Към привечер, след като ездачката заобиколила селата - Урдовиза, Ургари (Българи), Мързево (Кондолово) Граматиково, Заберново, Втика, Стоилово, Колово конак (Бяла вода), Гъок Тепе (Звезден) Сърмотник (Бръшлян) и още някои други в западна посока, тя препуснала по гористото Странджанско било Босна-Ургаш-Хаджийката, по посока на черноморския бряг. Първият кон, препуснал и като последен, издъхнал от преумора под стените на крепостта пред северния залив на Урдовиза.

Султанът спазил дадената дума. Подарил селата на болярката като "царска земя", или Хасекия - от "хас" - чисто, свободно от данъци и "яка" - земя. Земята била освободена от всички данъци, освен димнина.


В чест на издъхналия кон, хората от района кръстили красивия северен залив Атлиман - залива на добрия кон или Конски залив.

Не се знае колко истина има в тази легенда, но е факт че Хасекията (област в Странджа, в която влизат 17 села) е била лично владение на турския султан до 1834 год